На 21 май 2006 г. Черна гора гласува за независимост. С 55,5% «за» на референдума страната се отдели от Сърбия и Черна гора и на 3 юни парламентът обяви официалното възстановяване на държавността. На 28 юни Черна гора стана 192-ри член на ООН. Двадесет години по-късно страната отбелязва юбилея си като формален водач в надпреварата за членство в ЕС — но с крехка управляваща коалиция и тлеещо вътрешно напрежение между европейски и просръбски политически сили.
Кратка история: от Зета до независимостта
Черна гора е сред най-старите държавни образувания на Балканите. До 14 век е известна като Зета, после придобива сегашното си наименование. През 1499 г. е покорена от Османската империя, но суровият планински терен прави реалния контрол от Константинопол практически невъзможен — страната никога не е напълно османизирана.
На Берлинския конгрес от 1878 г. Черна гора получава международно признание на независимостта си. В края на Първата световна война е включена в Кралството на сърби, хървати и словенци, а по-късно — в Югославия. След разпада на федерацията остава обединена със Сърбия в рамките на Съюзна република Югославия, а после — на Държавния съюз Сърбия и Черна гора. Именно от тази формация се отделя на референдума от 2006 г.
Просръбските сили в управляващата коалиция
Двадесет години след независимостта Черна гора е управлявана от коалиция, чиято вътрешна противоречивост е видима за всеки наблюдател. Министър-председателят Милойко Спаич ръководи крехко мнозинство, включващо и просръбски, и проруски ориентирани партии — преди всичко «Нова сръбска демокрация» (НСД), тясно свързана с белградския президент Александър Вучич.
Най-показателният пример за цената на тези коалиционни сделки: приемането от черногорския парламент на резолюция за лагера Ясеновац — официално представена като осъждане на геноцида от Втората световна война, но фактически внесена като условие на НСД за подкрепа на правителството. Резултатът: Хърватия блокира закриването на цяла глава от преговорите за ЕС и обяви високопоставени черногорски политици от тези партии за персони нон грата. Отношенията с Загреб — досегашен съюзник по пътя към ЕС — се влошиха осезаемо.
Обществената подкрепа за членство в ЕС е спаднала до 39% в Балканския барометър за 2024 г. — тревожен сигнал за страна, която официално го провъзгласява за национален приоритет. Анти-евросъюзните и анти-НАТО наративи са «станали по-видими и ефективни» в медийното пространство, допринасяйки за ерозията на подкрепата.
На прага на ЕС: 2026 е решаващата година
Въпреки вътрешните противоречия, Черна гора остава формалният фронтраннер сред кандидатите за членство в ЕС. Преговорите за присъединяване започнаха още през 2012 г. Целта е затваряне на всички преговорни глави до края на 2026 г., подписване на договор за присъединяване в началото на 2027 г. и членство до 2028 г.
На 22 април 2026 г. посланиците на всичките 27 държави — членки на ЕС, създадоха специална работна група за изготвяне на договора за присъединяване — стъпка, определена от председателя на Европейския съвет Антониу Кощу като «голяма крачка» напред. Германският външен министър Йохан Вадефул посети Подгорица и заяви, че Берлин иска Черна гора да бъде «история на успеха» на европейската политика на разширяване.
Препятствията обаче не са малко. Черногорски НПО се съмняват в реалния политически капацитет и воля за реформи. Глава 27 — за околната среда и климата — е определена като «технически най-трудна и най-скъпа за прилагане» и закриването й до края на 2026 г. изглежда почти невъзможно без преходни периоди. Двустранният спор с Хърватия остава нерешен. А договорът за присъединяване се очаква да съдържа обширни преходни договорености — период след присъединяването, в който Черна гора няма да участва пълноценно в определени програми и политики на ЕС.
Прогнози за бъдещето
Картината е противоречива. Черна гора е малка страна с 600 000 жители, членка на НАТО от 2017 г., което прави консенсуса сред 27-те членки за нейното присъединяване сравнително постижим. Дори националистическите просръбски партии в управляващата коалиция декларират подкрепа за ЕС — виждайки в примера на унгарския премиер Виктор Орбан доказателство, че вътре в ЕС има пространство за консервативен, националистически курс.
Въпросът е дали Черна гора ще успее да затвори главите с реални, а не козметични реформи. «Основната пречка е липсата на искрена политическа воля и ценностно лидерство», констатира Европейският съвет за международни отношения. Ако 2026 г. е решаваща — а всички анализатори са единодушни, че е — страната влиза в нея разкъсана между европейската амбиция и просръбската реалполитика в управляващата коалиция.
Юбилейната година на независимостта е едновременно и най-важната година от черногорската история след 2006 г. Дали ще донесе членство или ще отложи мечтата — ще се реши до края на декември.
