Някога монголците са били свиреп, номадски народ, създал в рамките на няколко поколения най-голямата сухоземна империя в човешката история. Днес Монголия е малка, бедна страна, с едва три милиона души население – по-малко дори от броя якове в страната. Въпреки това в културно отношение през последните години и изненадващо за мнозина монголската музика набира голям брой фенове по целия свят. Сред основните носители са младата и вече световноизвестна група The HU.
Създадени през 2016 г., The HU свирят в стил, наречен от самите тях хунну рок, който комбинира традиционното монголско гърлено пеене, известно още като туванско гърлено пеене или кумей, със западните рок и метъл.
Музиката, която се получава, е изключително странна и непозната и може би затова толкова интересна.
В България имаме двугласно пеене, но точно този стил дори и за нас и ценителите на нашата народна музика е нещо хем чуждо, хем някак близко – все пак през вековете както Дунавска, така и Волжка България са имали обща граница с монголите и нашите два народа са стари познайници. Отделно, Монголия също ползва създадената от българина Климент Охридски кирилица, макар и по малко странен начин.
Клиповете на The HU са заснети по последен западен писък на кинематографията, като изглеждат изключително добре полирани и завършени, сякаш гледаме високобюджетен екшън филм. Двата най-популярни клипа „Wolf Totem“ (Вълчи тотем) and „Yuve Yuve Yu“ имат общо близо 70 милиона гледания (над 20 пъти населението на цялата им страна) към днешна дата в YouTube и милиони слушания в големите онлайн платформи за стрийминг. Нелошо постижение за малък народ, нали?
Как обаче това древно звучене е запазено?
Отговорът донякъде се крие в историята. След залеза на монголската империя, страната се превръща в третостепенна сила и през XX век вече е сателит на новосъздадения СССР, след интересни премеждия с белия генерал и мистик Унгерн фон Щернберг. Комунистическото отношение в страната е да насърчава народната музика, която представлява националното съзнание и същевременно се противопоставя на чуждото влияние. Народните песни активно се събират, записват и се изпълняват като част от политиката на антиимпериалистически мултикултурализъм.
И за разлика от останалите комунистически страни като СССР, България и особено Китай, в Монголия няма такова културно унищожение, което значително спомага за запазването на тези традиции. Въпреки сериозните политически чистки през 30-те години на XX век, номадският начин на живот и разпръснатостта на населението позволява на тази култура да оцелее при този значително по-мек вариант на комунистическа диктатура.
Традиционната монголска музика и нейната модернизация
Много преди The HU има и други опити за модернизация на традиционния монголски звук. Пионери в това отношение са Алтан Ураг (Златния род), фолк рок група от столицата Улан Батор. Те първи електрифицират традиционните монголски народни инструменти преди близо две десетилетия. Групата внася в хеви метъла, известен със силните си вокали, разпознаваемото ръмжене на гърленото пеене с албума си от 2006 г. „Made in Altan Urag“ (Произведено в Алтан Ураг). Други монголски групи като Khusugtun (Хесегтен), Altain Orgil (Алтен Оргил), Jonon (Джонин) и Mohanik (Моханик) също създават модерна музика с елементи от традиционната музика.
Голям е контрастът между Монголия и нейния огромен съсед Китай. Въпреки населението си от 1.4 милиарда, все още няма масова китайска музика, която да смесва традиции и съвременност по начина, по който малка Монголия успешно пробива на този културен фронт. Китай създава само бледи имитации на жанровете на други страни, а монголската музика създава оригинален и самобитен продукт.
The HU наричат жанра, който създават, хунну рок, кръстен на древната империя Хунну или сюнну, просъществувала в централна Азия между XVI в.пр.Хр. чак до V в. сл.Хр. Още името сочи към древността, към стари бойни подвизи и слава. И тези мотиви присъстват в клиповете и звученето. Изпълнителите и статистите са с черни кожени якета, яздят мощни мотори и цялостното им излъчване е на войнствени модерни номади, пътуващи из зашеметяващи планински и пустинни райони.
Групата има четирима члена – Гала (водещ гърлен вокал и морин хуур), Джая (гърлен вокал и обой), Темку (монголска китара) и Енкуш (гърлен вокал и морин хуур).
Всички те са родом от столицата Уланбатор и са следвали Музика в Монголския държавен университет. Популярността им по света може да бъде обяснена със звученето, което вадят (все пак монголският не е световен език), но дори в самата си родина те се радват на значителна популярност заради текстовете на песните си, които са с изключителна политическа насоченост и са изпълнени с национализъм. Редовни мотиви са припомнянето на величието на Чингис хан и употребата на военна реторика. Враждебните чужденци, които не се прецизират, редовно са заплашвани с пълно унищожение.
Национализмът и Чингис хан
Този вид национализъм, насочен към средновековната Монголска империя, до голяма степен характеризира и съвременна Монголия. По време на комунистическата власт дискутирането, обсъждането и изобщо споменаването на монголската имперска история е идеологически вредно и следователно цензурирано. След успешната демократична революция от 1990 г., Монголия преоткрива тези свои корени и интересът към тях е голям. Създателят на империята Чингис хан, разширил я до Европа, може да бъде видян сега навсякъде в страната. Негов портрет е изрисуван на международното летище в столицата Улан Батор, а копия на портрета могат да бъдат видени във всяка държавна иституция.
Издигането на най-големия паметник на конник в света в негова прослава като символ на гордостта на страната бързо се превръща в туристическа дестинация. Чингис хан е изобразяван и на всякакви предмети – тениски, шапки, кибрити, дори бутилки водка. Банки, застрахователни компании, хотели, магазини, университети и енергийни напитки са кръстени на него.
Тенденцията да се гледа към далечното минало не е случайна и казва много за състоянието на днешна Монголия.
Самото оцеляване на този малоброен народ, заключен между две велики сили – Русия и Китай, само по себе си показва издръжливостта и волята му. Нарастването на населението и богатите ресурси могат да бъдат гледани като възможност страната да се измъкне от бедността и изостаналостта си спрямо останалия свят. Към днешна дата, наскоро премахнатите държавни земеделски предприятия и връщането на земята в частни ръце е довело до спад в добивите, а бедността и безработицата в страната остават високи.
Настъпващата урбанизация на традиционно номадския народ също спомага за изостряне на тези социални неволи. Мнозина номадски животновъди се отказват от този си бит всяка година и отиват в столицата, където инфраструктурата и пазара на труда вече са натоварени. В резултат има и силно недоволство и противопоставяне между хората от провинцията и гражданите.
Политическото послание на The HU
Свободните избори и мирната смяна на правителства за момента не успяват да доведат до решение на проблемите пред монголското общество. Нещо повече, усещането за ширеща се корупция и силна намеса на олигархия в политиката водят до сериозно социално и икономическо разделение. Новите правителства обещават много, но не успяват да изпълнят почти нищо, освен да наложат свои хора чрез шуробаджанащина. В резултат обществената апатия към партиите и политическия процес нараства значително.
Мнозина монголци все още подкрепят идеята за демокрация, но не очакват политиците и партиите им да доведат до положителна промяна. А младите хора, особено мъжете, са голям и нарастващ брой от населението, не помнят предишния строй и са израстнали в демократичното общество след промените.
Едно от малкото неща, които обединява монголското общество, е почитта на великите предци. Повечето монголци, независимо от обществено положение или материален статус са съгласни, че създаването на най-голямата империя в човешката история се дължи на вроденото превъзходство на монголците над останалите народи и племена. Политическото измерение на това мислене е да бъде инструментализирано и чрез създаване на напомпан патриотизъм да бъде отвлечено вниманието на народа от социалните и икономически проблеми.
Този национализъм, естествено, не остава само в поп културата.
Такова влияние има и в растящата хип хоп сцена, която обхваща голяма част от младежта. The HU, изглежда, също са част от това културно явление. Но при по-внимателно заслушване в текстовете им може да се чуе ирония и критика към идеята за национализма като опиум за масите. Например, в песента „Yuve yuve yu“ бива отправено следното послание към елитите в страната:
Говорите за уникалността на монголците, но лъжете, докато не ви пресъхнат устите / Какво става? / Монголците са родени да живеят като благородници, но въпреки това не могат да се обединят / Какво става? / Защо не можем да изправим нашата Монголия на крака?
Дали това и други подобни послания са призив към завръщане към истинския национализъм или просто критика на даден политически инструментариум? Ако описаните проблеми ви звучат познато, може би трябва да се запитаме къде е българската група с подобни хапливи текстове, каращи хората да се замислят. А междувременно The HU ще продължават да записват музика, може би ще издадат нов албум и ще обикалят света, разнасяйки древната монголска култура по достъпен начин за световните маси.
