Доскорошният държавен глава Румен Радев запази официалната си страница във Facebook, изграждана и използвана активно през деветте му години като президент. Профилът има приблизително 443 хиляди последователи и продължава да функционира, след като Радев подаде оставка и обяви участие в предсрочните парламентарни избори.
В същото време вицепрезидентът Илияна Йотова комуникира чрез отделен официален профил с около 43 хиляди последователи.
Любопитен детайл е, че във Facebook страницата на Радев все още присъства линк към официалния сайт на президентската институция, въпреки че той вече не заема поста.
Тук възниква по-големият въпрос:
Кому принадлежи дигиталната аудитория, натрупана по време на държавен мандат – на личността или на институцията?
Българският случай: личен капитал или държавен ресурс?
По време на мандата си Радев използва страницата като основен канал за публична комуникация – изявления, позиции, обръщения и официални съобщения. С течение на времето профилът се превърна в ключов инструмент на институционалното говорене.
След напускането на поста обаче страницата не беше трансформирана в архивен канал, нито предадена на наследника му. Тя остана под контрола на Радев – вече в качеството му на политически участник в предстоящите избори.
Това поставя въпроса дали:
-
аудиторията е изградена благодарение на личната харизма;
-
или е резултат от заеманата държавна длъжност;
-
и доколко е редно институционален ресурс да се превръща в политически актив.
Международната практика: институцията е над личността
По света съществуват утвърдени модели за управление на официалните комуникационни канали.
САЩ – @POTUS като институция
В Съединените щати официалният акаунт @POTUS (President of the United States) не принадлежи на конкретния президент.
При смяна на държавния глава:
-
профилът се предава на новия президент;
-
публикациите на предишния се архивират;
-
аудиторията остава към институцията.
Така се подчертава, че последователите следват президентството, а не личността.
Ватиканът – @Pontifex
Сходен е примерът с папския профил @Pontifex.
Когато Бенедикт XVI се оттегля през 2013 г., акаунтът не остава негов. Той е архивиран и продължава да функционира за Франциск. След кончината на Франциск и избирането на Папа Лъв XIV се прилага същият принцип.
Последователите се запазват, защото:
те следват институцията на папството, а не конкретния папа.
Франция – Елисейският дворец
Официалните профили на Елисейския дворец представляват институцията на френското президентство. При смяна на държавния глава каналите не се „вземат“ от напускащия. Те остават към институцията и започват да отразяват работата на новия президент – независимо дали става дума за Франсоа Оланд или Еманюел Макрон.
Великобритания – 10 Downing Street
Британското правителство комуникира чрез официалните канали на 10 Downing Street.
При смяна на премиера:
-
профилите не се прехвърлят към личния политически архив;
-
те продължават да служат на институцията;
-
отразяват дейността на следващия министър-председател.
Защо този модел е важен?
Институционалният подход има няколко цели:
-
запазване на дигиталния архив като част от държавната памет;
-
прозрачност;
-
равнопоставеност между администрациите;
-
недопускане на смесване между държавна комуникация и партийна агитация.
В дигиталната епоха социалните мрежи са не просто средство за популярност, а реален канал за упражняване на власт и влияние.
България пред нова регулационна дилема
Случаят с Радев поставя въпрос, който до този момент не беше ясно регламентиран у нас:
-
Трябва ли официалните профили на държавни ръководители да бъдат институционализирани?
-
Следва ли аудиторията, изградена по време на мандат, да остане към длъжността?
-
Или дигиталният канал се приема като личен актив?
Темата тепърва ще поражда дебат, особено в условия на засилваща се дигитализация на политическата комуникация.
