Случаят с Люпчо Георгиевски в Северна Македония се превръща в лакмус за отношението към българската общност в страната. След повече от две години съдебна сага, присъдата по делото срещу един от най-видимите български активисти се очаква всеки момент. София следи отблизо процеса, определя го като „знаков“ и не крие, че възприема обвиненията като политически мотивирани. С постоянен дипломатически натиск и ангажиране на партньори от ЕС, България настоява не само за оневиняване на Георгиевски, но и за край на институционалния натиск върху българите в РСМ. Независимо от изхода, щетите вече са нанесени — лични, обществени и международни.
На 21 май 2025 г. в Основния съд в Битоля се проведе последното заседание по делото срещу Люпчо Георгиевски — една от най-разпознаваемите фигури на българската общност в Северна Македония. След над две години процесуално забавяне и нарастващо международно внимание, съдът се очаква скоро да произнесе окончателното си решение. От самото начало българската държава, чрез своите дипломатически представителства в Скопие и Битоля, наблюдава внимателно делото. На последното заседание присъстваха лично посланикът на България, генералният консул и други официални лица — ясен знак, че казусът надхвърля рамките на обикновено съдебно дело и придобива знаков геополитически характер.
Министерството на външните работи не крие, че възприема процеса срещу Георгиевски като тест за способността на Северна Македония да осигури равноправие на българите в страната. Делото е представяно пред международните партньори като пример за институционален натиск и политически мотивирани действия срещу малцинството. Българският министър на външните работи Георг Георгиев нееднократно е изразявал тази позиция пред своя колега в Скопие, а делото е активно споделяно с дипломатическите мисии на страните-членки на Европейския съюз. Очакването е категорично: справедливо решение и отхвърляне на неоснователните обвинения.
Въпреки всичко, Министерството подчертава, че дори съдебното решение да бъде благоприятно, последствията от процеса вече са нанесени. „Години на огромен стрес и нарушен личен живот“ — така е описано състоянието, в което се намира Георгиевски, а с него и много други македонски българи, поставени под системен натиск. Българската дипломация настоява, че същността на институционалния натиск не е само в присъдата, а в целия продължителен процес, който превръща живота на обвиняемия в заложник на репресивни схеми, маскирани като съдебна практика.
Случаят не е изолиран. Той е част от по-широка картина на натиск, маргинализация и невидима репресия над българската общност в Северна Македония. Затова позицията на България е недвусмислена — защитата на правата на българите в РСМ е приоритет, който няма да бъде подминат или забравен. МВнР ще продължи да ангажира както европейските институции, така и гражданското общество, за да се прекрати всякакъв вид натиск, тормоз или дискриминация. В този смисъл, делото срещу Люпчо Георгиевски вече се е превърнало в лакмус — не само за югозападната ни съседка, но и за целия ЕС, който наблюдава какво значи върховенство на правото в една кандидат-членка.
