Европа лови американски таланти — но с ограничен успех
Визи, милиони евро и обещания за академична свобода: как Старият континент се бори за умовете, от които САЩ се отказват
«Избери Европа»: политиката зад кампанията
Правителствата в цяла Европа въвеждат схеми, целящи да превърнат континента в магнит за световни таланти, като същевременно се справят с нарастващия брой свободни работни места и недостига на квалифицирани кадри. Основната цел? Трансатлантическият им партньор.
През май 2025 г. Европейската комисия обяви инициативата «Избери Европа» на стойност 500 милиона евро за привличане на висококвалифицирани специалисти — особено в областта на STEM изследванията. Финансирането е достъпно за всички страни от ЕС и покрива изследователски позиции, включително стипендии и професорски места, с цел да се задържат изследователи на дългосрочни позиции чрез по-високи заплати и по-дълги договори.
На уебсайта на Европейския изследователски съвет (ERC) — финансиращата организация на ЕС за научни изследвания — президентът Мария Лептин заяви, че финансирането е предназначено да «помага на изследователи, базирани в САЩ», но е «отворено за всички по света, които се преместват в Европа». През февруари същата година Лептин изрази убеждението си, че Европа може да се превърне в «убежище» за американски учени, чиито академични изследвания са застрашени.
Контекстът: натискът върху американската наука
Тези усилия съвпадат с продължаващия натиск от страна на администрацията на Тръмп върху висшето образование и научните изследвания в САЩ. Администрацията е обвързала федералното финансиране с изискването университетите да премахнат политиките за многообразие, равенство и приобщаване (DEI) и да въведат по-строги антидискриминационни защити за еврейските студенти. Тръмп преследва съдебно Харвардския университет и Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) заради предполагаеми прояви на антисемитизъм в кампуса.
Уебсайтът на кампанията «Избери Европа» изтъква предимствата на континента:
- отличен баланс между работа и личен живот;
- академична свобода;
- достъпно здравеопазване.
Свидетелства на американци са представени на първа страница. Кампанията съдържа и косвени препратки към събитията в САЩ, утвърждавайки «силната ангажираност към многообразието и приобщаването».
По темата се изказа и Джанет Илиева, директор и основател на консултантската фирма в областта на образованието Education Insight:
«Някои политици и работодатели възприемат САЩ като по-малко предвидима дестинация за международни студенти и изследователи, което намалява привлекателността им за международно мобилни таланти — възможност, която страните са склонни да използват в своя полза.»
През май миналата година френският президент Еманюел Макрон се обърна директно към тази тема на събитието «Избери Европа за наука»:
«Никой не можеше да си представи преди няколко години, че една от великите демокрации в света ще премахне изследователски програми под предлог, че думата \\\“разнообразие\\\“ се появява в нейната програма.»
Докато ЕС не се ограничава само до привличане на американски таланти — въвеждат се визови схеми и за други групи, като ИТ специалисти от Индия — отношението на Държавния департамент на САЩ към образователните институции създаде възможност, която блокът активно се стреми да използва. Широките забрани за пътуване, строгите визови изисквания и заплахите за отнемане на федерално финансиране за изследвания породиха несигурност, карайки ЕС да търси таланти едновременно сред американски учени и сред специалисти, които преди биха избрали САЩ за своята дестинация.
Смесени резултати от европейските усилия
Въпреки всички усилия за привличане на американски умове, успехът на Европа засега е ограничен.
Данните на ERC показват, че в последните три кръга на финансиране са постъпили 347 предложения от американски изследователи — увеличение с близо 120%, вероятно в резултат на целенасочената реклама на Комисията.
Определен успех отбелязва и Франция: по програмата «Избери Франция за наука» са наети 46 изследователи, 41 от които са от САЩ. Австрия пък е привлякла няколко американски учени с програмата APART-USA, предлагаща 25 стипендии за постдокторанти.
Инициативите на другите места обаче са по-скромни. През декември 2025 г. Великобритания разшири своята виза за лица с висок потенциал — първоначално предназначена за завършили от топ 50 световни университета — за да обхване и дипломанти от топ 100 институции, след като броят на кандидатурите се оказа нисък. Разширеният списък вече включва няколко европейски университета, но остава доминиран от американски. Разширяването е продиктувано от слабото търсене — около 2 000 издадени визи годишно. Правителството се надява новата квота от до 8 000 места годишно да стимулира интереса, но засега резултатите са скромни.
Структурни пречки
Европа се сблъсква и с дълбоки структурни проблеми:
- САЩ значително надхвърлят ЕС по разходи за научноизследователска и развойна дейност (R&D) — близо 940 милиарда долара във всички икономически сектори;
- ЕС изразходва 2,24% от БВП за R&D, срещу 3,45% в САЩ;
- средната нетна заплата на завършил висше образование в ЕС е около 29 490 евро годишно, докато американският му колега получава около 64 000 долара нето.
Не е ясно и дали европейското качество на живот може да надделее над американските заплати — немалко американци се колебаят да се задоволят с по-ниско възнаграждение.
Интересът на американците към преместване в чужбина обаче е рекорден. Според анализ на Wall Street Journal, поне 180 000 американци са се изселили в чужбина през 2025 г., като европейските столици са сред водещите дестинации. Португалия отбеляза 500% ръст на американци, кандидатстващи за пребиваване, благодарение на опростените пенсионни и инвестиционни визи.
Въпреки това преселниците са предимно пенсионери, а не активни работници. Работниците, които все пак се преместват, нерядко продължават да работят за американски компании — модел, от който Португалия се възползва чрез визи за дистанционни работници.
Финансови стимули: Европа «плаща, за да играе»
За да направи офертата по-привлекателна, ЕС залага на сериозни финансови стимули:
- ERC предлага «супер грантове» за покриване на началните разходи при създаване на лаборатория или екип — до 7 милиона евро за целия период на проекта (4–7 години);
- Австрия предоставя на американски изследователски сътрудници по 500 000 евро за четири години, от които 25% се поемат от австрийската институция, а останалото — от националния фонд FZÖ.
Не всички инициативи обаче са посрещнати с ентусиазъм. Politico съобщи, че френската програма «Избери Франция за наука» е предизвикала недоволство сред местните изследователи, усетили се пренебрегнати заради по-конкурентните заплати, предлагани на американците. Те се оплакват и от недостиг на изследователско оборудване и от ниски собствени възнаграждения.
Ако Европа иска да накара американските изследователи да посегнат към паспортите си, тя все по-добре разбира: трябва да плаща, за да играе.
