От пети до седми век след Христа Мека и нейния главен храм се управляват от клана на курейшите, чиито родоначалник е Фихр ибн Малик с прозвище Курейш.
Най-важната светиня в Мека е Кааба, кубична постройка в двора на джамията ал Харам. В един от ъглите на Кааба е монтиран черен метеорит, който ще стане бял, когато човечеството се раздели с греха. Според мюсюлманите камъкът е пратен от Аллах на Адам след грехопадението, първата палатка е издигната от сина му Сиф, пророк Ибрахим (Авраам) издигнал самия храм с помощта на ангела Джибраил (Архангел Гавриил). С Кааба е свързано понятието \\\”кибла\\\” (направление), което е посоката, сочеща към Кааба от всяка точка на света, която всеки молещ се мюсюлманин трябва да спазва.
От курейшите произхожда самият Мохамед, всички праведни халифи начело с Абу Бакр, тъст на Мохамед, династията на Омеядите и подавляващото мнозинство от ключовите дейци на ранния ислям.
След просветелението си Мохамед влиза в конфликт с управляващия клан, защото курейшите освен на Кааба са пазители и на всички доислямски идоли, с които Пророкът се бори. Напрежението между мюсюлманите и курейшите достига връхната си точка в средата на март 623 година, втората година по хиджра на седемнадесетия ден на месеца Рамадан във вторник в ранното утро в долината на Бадр се състои първото голямо сражение между привържениците на Мохамед и управляващия клан на курейшите. Кланът от Мека е победен и се разбягва. Мохамед обяснява в няколко хадиси ролята на ангела Джибраил за победата на мюсюлманите. Тази битка е много важна точка на пречупване в борбата на Мохамед с курейшите и подготвя завладяването на Мека и унищожаването на идолопоклонството.
Иван Делчев
