Въпросът за религиозността на българите получава ясен отговор от всяко сериозно международно проучване: мнозинството от хората в тази страна вярват в Бог или висша сила. Убедените атеисти — тези, за които категорично няма Бог — представляват малцинство, чийто дял варира между 3 и 12% в зависимост от методологията и годината на изследването.
Данните от проучванията
Eurobarometer (2005 г.) установява, че 40% от българите вярват в Бог, а 30% вярват в «някакъв дух или жизнена сила». Събрани заедно, това са 70% теисти или хора с вяра в свръхестественото, срещу 29% неверващи — категория, която включва и колебаещите се, и агностиците, а не само убедените атеисти.
WIN/Gallup International (2012 г.) разграничава ясно «религиозни», «нерелигиозни» и «убедени атеисти». За България убедените атеисти са около 9% — нищожна цифра в сравнение с вярващото мнозинство. В по-късното издание от 2017 г. тя достига около 11%.
Pew Research Center («Religious Belief and National Belonging in Central and Eastern Europe», 2017 г.) е може би най-детайлното проучване по темата. То установява, че 59% от българите вярват в Бог с абсолютна или обичайна сигурност, а ако добавим тези, вярващи в «някаква висша сила», делът нараства допълнително. Категорично невярващите са около 14% — и тук отново влизат агностиците, а не само убедените атеисти.
Националното преброяване от 2021 г. задава въпрос за религиозна принадлежност. Около 68% от отговорилите се самоопределят като православни, около 9–10% — като мюсюлмани. Останалите религиозни общности добавят още няколко процента. Сумарно: над три четвърти от декларираща принадлежност България е в рамките на теистичните религии.
Убедените атеисти: малцинство сред малцинствата
Ако се придържаме към строгата дефиниция — атеист е онзи, за когото категорично няма Бог — числата са показателни:
- При най-широката дефиниция (всички невярващи, включително агностици и колебаещи се): около 12–15%;
- При по-строга дефиниция (само категорично отричащи съществуването на Бог): 3–9%.
С други думи, дори при най-щедрото изчисление убедените атеисти не надхвърлят 1 от 8 българи. При по-строга мярка — 1 от 15 или по-малко.
Парадоксът на практиката
Данните разкриват и важна особеност: само около 18% от самоопределящите се като православни посещават редовно богослужения (Pew, 2017). Това не означава, че останалите са атеисти — означава, че вярват, без да практикуват институционално. «Вярвам в Бог, но не ходя на църква» е масова нагласа в България, оформена от десетилетията официален атеизъм при комунизма, откъснали хората от религиозната институция, но не и от самата вяра.
Изводът
Данните са категорични: България е страна на вярващото мнозинство. Убедените атеисти са реална, но малка група — между 3 и 12% в зависимост от методологията. Всяко твърдение, представящо България като предимно нерелигиозна страна, противоречи на наличните данни.
