https://zapadno.com/2023/08/01/%d0%b1%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%bd%d0%b8%d1%87%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%bd-%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%b8-%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d1%8f%d1%82%d0%be-%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%b0%d0%b3/

Брезничанин води чета при превземането на Битоля

Брезничанин води чета, която подпомага превземането на Битоля преди повече от век, музеят на Брезник съхранява негов портрет

Udigest август 2, 2023

108 3 minutes read

Останало след Освобождението в пределите на Османската империя българското население в Македония и Одринско води непрекъсната въоръжена борба за своето освобождение. В началото на януари 1903 година Вътрешната македоно-одринска революционна организация свиква в Солун конгрес, който взема решение за обявяване на общо въстание. Това съобщиха за Zapadno.com от Общински исторически музей-Брезник по случай 120 години от Илинденско–Преображенско въстание.

За Битолския окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е решено въстанието в окръга да започне на 20 юли (Илинден по стар стил). За началото на бойните действия в Одринският революционен окръг е определена датата 6 август (Преображение Господне). На 2 август (20 юли по стар стил) 1903 година избухва Илинденско-Преображенското въстание. То е естествено продължение на опитите за политическо и духовно освобождение и обединение на българския народ, след пагубния за България Берлински договор.

Въстанието е организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. 26 408 въстаници се сражават на живот и смърт срещу 350 000 редовна турска армия. След три месеца то е жестоко потушено. В подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание 1903 година участват 48 офицери от армията на Княжество България – 1 генерал, 1 полковник, 1 подполковник, 4 капитани, 20 поручици и 21 подпоручици. По-голям е броят на унтерофицерите и войниците, които заедно с постоянните четници на Вътрешната организация са гръбнакът на въстаническата армия. Сред тях са и участници от Брезнишко.

Османското правителство хвърля огромни сили за потушаване на въстанието. Опожарени са десетки селища, без покрив остават повече от 70 000 души. Броят на загиналите надминава 5 000 души. Около 30 000 души са принудени да напуснат родните си места. Голяма част от тях намират подслон в България. В град Брезник също се заселват семейства на бежанци.

Крум Апостолов – четник

Крум Апостолов Попов е роден 1888 година в село Сопица. Увлечен е от идеята да вземе участие в борбата за пълно освобождение на всички поробени български земи. Ненавършил 20 години той се включва в македонското четническо движение за освобождаване земите около Пирин, останали под турска власт. Става четник при войводата Михаил Чаков от село Гумендже, Ениджевардарско (Северна Гърция). Четите на Михаил Чаков, Тане Николов, Иван Наумов, Христо Цветков, Петър Ацев, Мирчо Найдов, Христо Попов и местните войводи Секула Ораовдолски и Велко Попадийски взимат участие в битка на Ножот през юли 1907 година. Битката на Ножот е най-голямото и кръвопролитно сражение, водено от четниците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация за целия период на съществуването на Организацията. Битката се разиграва около връх Ножот, близо до село Ракле, а снимките и разказите за битката се разнасят из целия свят. На 27 май 1907 година четата наброяваща 38 души заминава за Велешко. На 3 юли 1907 година тя води тежко сражение с редовната турска войска край село Ракле, Велешко, където падат убити 16 четника, между които и Крум Апостолов, отбелязаха от музея в Брезник.

Славейко (Славчо) Гигов Пирчев – битолски войвода, деец на Върховния македоно-одрински комитет, войвода на Вътрешната македоно-одринска организация

Славчо Пирчев е роден на 8 януари 1886 година в Брезник. През 1906 година като четник при демирхисарския войвода Алексо Стефанов навлиза в Македония. През 1907 година е четник при велешкия войвода Иван Наумов – Алябака. На 17 юни 60-членната чета навлиза в Македония през Кюстендил и участва в сраженията на Ножот. Славчо Пирчев е определен за битолски войвода през януари 1908 година.

Преди началото на Балканската война Славчо Пирчев е определен за войвода на партизански отряд № 20, който заминава за Битолското поле. На 12 октомври 1912 година 13 чети, между които и тези на войводите Васил Чекаларов, Георги Попхристов, Христо Силянов, Иван Попов и Славчо Пирчев водят цял ден сражение с турските войски при село Конопище. Турците са заплашени от обграждане и панически се разбягват. На 16 октомври четата на Славчо Пирчев води сражение с турски аскер при Горничево, а на 2 – 3 ноември заедно с четата на Алексо Стефанов, подпомагат превземането на Битоля със спомагателни сражения при Боище и Гопеш. През 1970 година за фонда на музея в Брезник е дарен портрет на Славчо Пирчев.

Източник: zapadno.com