Какво трябва да пише под „Министерство на вътрешните работи“, ако табелата трябва да ориентира и чужденец? Ministerstvo na vatreshnite raboti предава звученето на българското име, а Ministry of the Interior обяснява каква е институцията. Тази разлика между транслитерация и превод се оказа в центъра на първите реакции към законопроекта за българския език.

---

На 4 ноември Народното събрание одобри проекта на „Възраждане“ на първо четене със 153 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“. ДПС не участва в гласуването. Парламентът остави три седмици за предложения преди второто четене.

Какво предвижда проектът

Внесеният текст изисква държавните и общинските органи да използват книжовен български в работата си. Изрично са посочени правосъдието, администрацията, образованието, здравните услуги, общественият ред, националната сигурност и отбраната. Публичните надписи и съобщения също трябва да са на български. Под кирилския текст може да има транслитерация на латиница, а употребата на чужд език се допуска при търговска или туристическа дейност и в случаите, уредени със специален закон.

Проектът предвижда и държавен стандарт за българската форма на кирилицата. Администрацията ще трябва да използва съобразени с него шрифтове в работата си и при общуване с гражданите. За бизнеса употребата им при електронни сделки и услуги се насърчава. Предлагат се и изисквания електронните устройства на българския пазар да поддържат тази форма на буквите.

Съвет към Министерския съвет ще дава препоръки за книжовната употреба и становища по учебни стандарти и учебници. Контролът остава при органите, които вече имат правомощия в съответните области. Проектът предвижда административни санкции, без да определя конкретни размери на глобите.

Законопроектът за българския език накратко

Проектът определя къде книжовният български е задължителен, кога може да се използва чужд език и кой ще трябва да пише с българската форма на кирилицата. Каченият файл е редакцията, внесена на 30 май 2025 г. в 51-вото Народно събрание. Резюмето е по този текст. На 4 ноември 2026 г. 52-рото Народно събрание одобри законопроект със същото заглавие на първо четене. www.parliament.bg

• В институциите и обществените услуги. Държавните и общинските органи и публичноправните организации трябва да използват книжовен български в работата си. Проектът изрично посочва правосъдието, администрацията, образованието, здравните услуги, националната сигурност, обществения ред и отбраната. Изключения могат да се уреждат със специални закони.
• По табелите и в публичните съобщения. Основното правило е надписите и съобщенията в публичното пространство, включително по сгради, превозни средства и униформи на длъжностни лица, да са на книжовен български. Под текста на кирилица може да има транслитерация на латиница. Чужд език се допуска като втори език при търговска или туристическа дейност, както и в предвидените от специален закон случаи.
• В медиите и на събитията. Обществените радио- и телевизионни оператори трябва да излъчват на книжовен български, с изключенията по Закона за радиото и телевизията. Чуждестранните програми могат да се излъчват на съответния език. Международните събития у нас по правило се провеждат на български с осигурен превод, с изключения според характера на събитието или работата на институциите. При публични прояви се допуска и чужд език за рекламни, образователни, научни, културни и развлекателни цели.
• Българска форма на кирилицата. Предвижда се държавен стандарт за формата на буквите. Държавната и общинската администрация ще трябва да използват шрифтове по този стандарт в работата си и при общуване с гражданите. За бизнеса употребата им при електронни сделки и услуги се насърчава. Отделно се предвиждат изисквания към електронните и мобилните устройства на българския пазар да поддържат и изобразяват тази форма на кирилицата, при спазване на европейското право.
• Подкрепа за езика. Държавата ще подпомага българистичните изследвания, популяризирането на езика сред българските общности в чужбина и разработването на свободно достъпни шрифтове. Съвет към Министерския съвет, ръководен от директора на Института за български език при БАН, ще дава препоръки за книжовната употреба и становища по учебни стандарти, планове и учебници. Решенията му са препоръчителни.
• Санкции и срокове. Проектът предвижда административни санкции, но не посочва конкретни размери на глобите. Контролът и санкциите са поверени на съществуващите органи според правомощията им. Ако текстът бъде приет в тази редакция, законът ще влезе в сила три месеца след обнародването, а Министерският съвет ще има още до шест месеца да приеме правилата за прилагането му.

Най-неясен е обхватът на правилото за „публичното пространство“. Текстът използва широка формулировка и дори включва устни изрази в разпоредба за изписване. В мотивите вносителите ограничават замисъла до публичната сфера и изрично изключват личното и неофициалното общуване. От самата разпоредба обаче трудно може да се определи кои конкретни случаи биха довели до санкция.

Първите реакции

Димитър Здравков от „Прогресивна България“ предложи заглавието да отразява по-ясно целта на проекта — защита на българския език. Красимир Вълчев от ГЕРБ–СДС подкрепи идеята и предложи в редакцията между двете четения да участват БАН и висшите училища. Ангел Янчев от „Възраждане“ посочи Румъния и Сърбия като примери за съседни страни с подобни закони.

В социалните мрежи водещият Митко Павлов осмя проекта с публикация, написана почти изцяло на латиница. Пред БНТ Костадин Костадинов обясни, че според него транслитерацията се отнася до лични имена, географски названия и имена на улици и площади. Самият проект допуска изписването на латиница под кирилския текст, без да го изисква. Преди второто четене остава да се изясни кога обществена табела извън търговията и туризма може да носи и превод на чужд език.

Източници:

• Народно събрание, законопроект № 52-654-01-50, 28 май 2026 г.
• Народно събрание, 4 ноември 2026 г.
• БНР, 4 ноември 2026 г.
• Mediapool, 4 ноември 2026 г.
• БНТ, 5 ноември 2026 г.
• Петел, 5 ноември 2026 г.

U-DIGEST